Представете си за момент, че участвате в така популярната в последните години игра – "Стани богат", стигнали сте почти до края, задава ви се следния въпрос " Накъде се отправят героите от книгата на Астрид Линдгрен....

Смая се везир с Гергана, Вярност в любов и почете, Пусна момата свободна И надари я богато...

В българската култура името на Пенчо Славейков се свързва не само със смяната на литературните поколения през 90-те години на миналия век

За повечето хора думата "робство" означава живот под чужда политическа власт, иго, докато терминът "свобода" се възприема като възможността на дадено човешко същество да проявява своята воля.

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си...

Интимно-любовната лирика на Пейо Яворов е сред най-хубавото в нашата поезия, а в жизнения и творческия път на нейния автор тя е и знак за връщане към живота и към неговото осмисляне.

Човекът в поезията на Смирненски не е само пасивна жертва на живота.

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

Главният герой – Рамадан е "кръвната връзка" между поколенията. Той е "дервишовото семе".

Романът “Тютюн” е художествено изображение на националния живот преди и по време на Втората световна война. В епически разгърнатите пространства на творбата се преплитат множество сюжетни линии, различни герои, съсловия и класи. Конфликтната сложност на т