В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

При търсенето на дълбинните философски и митопоетически пластове в "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков почти без изключение се отделя внимание върху връзката на поемата с мита за вграждането.

Човекът в поезията на Смирненски не е само пасивна жертва на живота.

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е цикълът "Сън за щастие". Той съдържа кратки лирически миниатюри, в които поетът е вложил интимните си чувства.

"Дамата с рентгеновите очи" - разказ за фалша и материалното в човешкия живот

Даниел Дефо е роден през 1661 г. в семейство на дребни буржоа и дисентери.

Интимно-любовната лирика на Пейо Яворов е сред най-хубавото в нашата поезия, а в жизнения и творческия път на нейния автор тя е и знак за връщане към живота и към неговото осмисляне.

"Железният светилник" е произведение, което носи нови и ценностни моменти в българския исторически роман и представлява значително литературно дело.

Несравнимият щит на Ахил е художествена картина на живота в древна Ела­да. Омир отрежда на неговото описание значително място в поемата "Илиада", за да може чрез оригинален т6орчески при­йом да изобрази бита и душевността на древните елини.

Поезията на Атанас Далчев се определя като постсимволистична, като в неговото творчество се появява ново средство за емоционален израз – предметизмът.