На 3 март (19 февруари) 1878г. в градчето Сан Стефано,на подстъпите към турската столица се ражда един знаменателен за българската история документ.

:В резултат от Руско-турската освободителна война 1877-1878г. е възстановена българската държавност.Териториалните клаузи на Санстефанския мирен договор осъществяват обединение на всички земи,принадлежащи исторически и етнически на България.

В края на XIX и началото на XX век България постига значителен икономически просперитет и политическа стабилизация. Най-ясен израз на тези процеси се явява обявяването на независимостта на България в 1908 г....

След Съединението българските политици не съумели да обединят усилията на обществото за по нататъшно самостоятелно развитие. Това се определя не само от относителната слабост на политическата система, изградена в България след Освобождението...

Княз Борис І заема българския престол през 852 г. в една сложна и напрегната обстановка.

След цар Иван Александър на българския престол в Търново е синът му Иван Шишман (1371-1395).

През 1331 г. болярите избират за цар сестриния син на Михаил Шишман – ловешкия деспот Иван Александър (1331-1371).

Във времето, когато вдовицата на цар Смилец и деспот Алдемир преговарят със сърбите, в татарската “Златна орда” се случват събития, важни за българската история.

След смъртта на цар Иван Асен ІІ на българския престол в Търново сяда неговият най-голям син от унгарската принцеса Анна – Калиман І (1241-1246).

След смъртта на Калоян слабата централна власт, осъществена от неговия племенник – Борил, довежда до силни сепаратистични тенденции.