Актът на приемане на християнството от българите и борбата за извоюване самостоятелност на българската църква са намерили сравнително добро отражение в изворите. Според произхода си те могат да бъдат обособени в три основни групи...

Опустошителните османски завоевания от втората половина на 14 в. предизвикват упадък в духовния живот по българските земи. С превземането на Търново (1393 г.) и Видинското царство (1396 г.) най-големите средища на средновековната българска култура са...

С подписването на Санстефанския мирен договор в България се установява временно руско управление, което първоначално се оглавява от руския комисар Черкаски, а в последствие и от Дондуков-Корсаков...

Славянската писменост и българите при управлението на княз борис I

България от времето на цар Симеон и неговия наследник – цар Петър, е най-мощната държава в Европейския Югоизток.

След покоряването на североизточните български земи от Византия през 971 г. българският патриарх Дамян премества своята резиденция в Средец, а неговият приемник последователно се установява във Воден, Мъглен и Преспа.

В 80-те години на XII в. вътрешното положение на Византия се характеризира с политическа нестабилност, породена от династически брожения, децентрализация на управлението, стопански упадък и засилване на социалните течения.

След смъртта на Калоян слабата централна власт, осъществена от неговия племенник – Борил, довежда до силни сепаратистични тенденции.

След смъртта на цар Иван Асен ІІ на българския престол в Търново сяда неговият най-голям син от унгарската принцеса Анна – Калиман І (1241-1246).

Във времето, когато вдовицата на цар Смилец и деспот Алдемир преговарят със сърбите, в татарската “Златна орда” се случват събития, важни за българската история.