Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.

В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.

Пейзажът в повестта "Крадецът на праскови"-фон на действието или описание на действието...

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

Образът на Кирил Философ блести с особена ярка светлина в българската културна история, защото той поставя началото на един нов писмен език за славяните, дава им светлина и простор за развитие.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.

Липсата на "борческа" конкретизация и определянето му като "първо", "ранно" изтласкват стихотворението "Майце си" в периферията на масива от Ботеви текстове или в най-добрия случай го превръщат в подстъп към тях.

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската литература.