„История славянобългарска” е написана от светогорския монах Паисий Хилендарски през века на Просвещението,а именно 18 век.Тя е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество...

Повечето хора възприемат думата "свобода" като възможността на дадено човешко същество да проявява своята воля. Поетичният дискус на Христо Ботев определя това понятие именно в контекста на националната освободителна борба...

В повестта патриархалната атмосфера е в конфликт с идеята, че човек може сам да твори съдбата си.

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст.

Наричат го "патриарх на българската литература", защото той е първият професионален писател у нас и за него може да се каже онова, което Белински казва за Пушкин: "Началото на всички начала."

Разработка на тема по литература. Обръща се внимание на поуката скрита в "История славянобългарска" на Паисий за днешните българи.

Ботев е една митологизирана фигура, стояща във и извън своето време- носи чертите на романтическия тип личност.

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Името на Вазов бе и ще устане символ на народна гордост,и символ на българската литература,защото неговото име е устанало и до ден днешен в историята като идол на българската възрожденска литература.

Одата "Левски" е първата от цикъла "Епопея на забравените" и като че ли в най-пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като "народен