Философската трагедия "Хамлет" е преди всичко трагедия на човешката самотност....

Разработката е свързана с комедията на Молиер "Тартюф" като влючва и анализ, свързан с лицемерието.

Светът е многолик, превратен и невъзможен. Светът е измама, коварство и любов. Светът е надежда, която спира времето и го връща назад…

Животът на човека е изпълнен с много изпитания и обрати. Макар ние, младите хора, които все още учат, да не сме се сблъсквали с това, черпим поучителен опит от литературното богатство на човечеството. Може би по най-интересен и увлекателен начин...

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

В трагедията "Хамлет" гениалният Уилям Шекспир обрисува по един оригинален и пълнозначен начин духът на късноренесансовия хуманизъм. Неговите герои са най-различни и всички те имат различна съдба...

Пръв до тази тема – табу за средновековната литература се докосва Данте Алигиери, който макар и в по-религиозен план, започва да гледа с други сетива на ролята и значението на жената в любовните устреми на мъжа.

Много често в хода на историята се е случвало обществото да игнорира и заклейми личността, която има по-различни и нетрадиционни възгледи върху живота като жертва на лудостта или като аморален дух...

Същността на трагедията е в обстоятелствата, с които Хамлет се сблъсква. Разочарован от възгледите на най-близките до сърцето му и единствени помощници, той остава трагично сам. Подобно на Дон Кихот, Хамлет решава да се бори с неправдата...

Литературата отразява действителността, но много често нейните герои стават част от живота на хората, заживяват вечен живот. Стават образи – символи. Такъв е и Дон Кихот – знаменитият идамо, превърнал се в символ на вечния стремеж на мъдрите да направят..