Разсъждавано е по цитат. Есето е оценено за отличен....

Постъпките се пораждат от това как живеем, мислим, от изборите, които взимаме. Сами създаваме това, което сме. Важното е да сме „някой”, независимо от социалният си статус, отколкото да се опитваме да бъдем „някой друг” като забравяме...

Философско есе, коментиращо крайностите, въз основа на цитата на Аристотел....

По някога се чудя на хората колко лесно се отказват от поставена цел, колко лесно казват „Не мога”. Колко често са на крачка от върха и се търкулват обратно, само защото не им стига капка воля да си кажат: „Аз мога”, „Още малко усилия и ще успея”....

Какъв е смисълът на човешкото съществуване? Човек се ражда, живее, създава поколение и умира. Скучен и монотонен живот - това ли е цялото щастие на света, или човек търси щастието си през целия си живот, за това ли живеят хората или пък за съвършенство...

Човекът заема особено място в света. Той не притежава цялата истина за нещата. За да потърси отговор на въпросите, които го вълнуват, за да открие истината за нещата, които го заобикалят...

Образованието е едно от най-важните неща в живота на човек. Може да се гледа на него като на инвестиция в дългосрочен период...

Есе по философия, макар и да изглежда насочено повече към политиката....

Всеки от нас е свободен! Всеки има право на избор! А правото да избереш как да живееш само по себе си е свобода! Способни ли сме да направим избор?....

Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?