Човек не става добродетелен с това, че е извършил една или друга нравствена постъпка, той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта от характера му...

Има милиарди хора на този свят.Различни раси,етноси,култури,езици,но всички ние въпреки различията и начина си на живот се стремим към едно и също нещо-щастието,безметежното спокойствие на радостните дни и еуфорията от сбъднатите копнежи...

Когато няма сила на правото, хората давата право на силата. А силата е във властта, а властта е свързана с печелене на много пари, пари идващи от продажба на оръжие, наркотици, убийства, войни и престъпления.

Всеки от нас е свободен! Всеки има право на избор! А правото да избереш как да живееш само по себе си е свобода! Способни ли сме да направим избор?....

Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?

За Епикур и неговата философия

Есе на тема "Човек е осъден да бъде свободен". Какво означава да получиш свободата като присъда за самия себе си?

Наричаме съществуването си живот.Но дали добре го познаваме?Дали изобщо откриваме смисъла от живота?Всичко се крие в нашето познание и тълкуване на случващото се.

Съмнението не е разрушение, то остава нещото да бъде налице, но нещото в него вече е подвъпросно, снето. Съмнението превръща фактите в идеални същности, битието в идея....

Философията като наука ни кара главно да се замисляме за света - за неговото минало,настояще и бъдеще.