Разказът на Николай Хайтов "Дервишово семе" е написан в аз-форма. Изповедта веднага приковава вниманието на читателя. В произведението липсва "равното време". Няма предисловия. Още първите думи от текста въвеждат към "авантюрното

Обикновено мислим за света в трето лице – като за "него". Аз, ние българите, България и светът.

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията творчество, изключително богато по дълбочина и многообразие на душевни изживявания...

За разлика от всички свои предходници, в чието творчество нахлува "градската тема", Смирненски е изцяло поет на града.

Това че като не умеем да го разбираме, не го уважаваме, присмиваме му се и го отхвърляме? Или това, че ни показва, че сме се превърнали в бездуховни консуматори, нискокултурни и безчовечни същества?

Историята на Рамадан от "Дервишово семе" представлява израстване на истинска личност в родов свят – нещо необичайно в това общество, чиято ценност и смисъл на живота е продължаването на рода.

Разочаровани от нежеланието за развитие на някои свои сънародници, Алеко Константинов с огорчение възкликва- "Европейци сме ний, ама все не сме до там".

Размисли за жената, нейното място в обществото и гледната точка на поетесата.

В разказа си "Дамата с рентгеновите очи" Светослав Минков показва колко много може да даде една илюзия на човека, но и каква висока цена той би могъл да плати за нея. Дамите, които седят в чакалнята на "Козметикум Амулет"...