Едно есе за приятелството, приятелите и истинските приятели...

Хората сме наркомани, дрогирани от собствените си емоции. Най-добре е да простим на себе си и на другите, че гледаме на света през призмата на тоталния страх, защото ако се освободим от него,как тогава ще се борим със злото?

Ако нямаме цели – не живеем пълноценно.За мен важните неща в живота са тези,който ми помагат да постигна целите си , защото когато човек осъстестява мечтите си се чувства напълно щастлив.

Ех,живот! Радваш се, живееш...................................

Приятелят е този, който чака дори да закъсняваш. Той ще мълчи, макар да знае, че ще много боли. Истинският приятел разбира когато скърбиш и отидеш ли при него, той ще ти помогне.

Двадесет и първи век – век на прогреса и разцвета на науката и технологиите... И сякаш живеейки в него, заети със забързаното си, напрегнато ежедневие, постепенно започваме да забравяме кои сме, от къде идваме...Спираме да се замисляме за миналото си...

Наистина ли днешният свят има пороци? Странно. Аз не мисля така

Може би това, че се сещаме къде живеем и колко би трябвало да значи страната ни за нас само веднъж годишно не е много правилно? Но дали смехът на десет годишно дете по време на химна на България не е показателен за това колко разпространен е патриотизмът

Колко прост, и в същото време колко сложен може да бъде светът!

Какво е спомена?Споменът е онова нахлуващо чувство,което е вродено във всеки един от нас.Чувство,което неможеш и няма,как да избегнеш.Това е завръщане в миналото,припомняне на желаното.Този спомен носи,както радост,така и мъка...