Животът е омърсен, загубил приказната си красота, живот, който вече не е най-голямото чудо, най-великата тайна, най-ценното нещо на земята .Защото злото се е вкопчило в него и го прави ужасен, ала властен, силен, могъщ...

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Едва когато е възпрепятстван да гледа някое предаване или да сърфира из мрежата, се сеща за книгата- забравена и покрита с прах на някой рафт.

Да си тийнейджър е предизвикателство, приключение. Трябва да докажеш себе си, своите качества и да се приспособиш към един друг свят, съвсем различен от този, който познаваш до момента – света на детето в приказките.

Човек мечтае винаги, през целия си живот, но когато е млад, мечтите му се струват осъществими, колкото и налудничави да са те. В очите на един млад човек света изглежда различно, защото има вярата и силите, че може да го промени и ...

Дали те правят животът по – лек, или го усложняват? Ако отговорим честно на този въпрос, ще трябва да опишем и двете лица на родителсвото.

Живот с духовни ценности. Такова идеално устроение на света,хората могат да постигнат само, ако животът им е устроен по библейските правила.

Завистта е чувство на неблагожелателност, което се изпитва към успеха на другите. Нейните корени трябва да се търсят в бита на човека и на обществото.

Човешкият живот е низ от събития, но за човека има както позволени, така и забранени неща. Не всичко в този живот може да бъде наша собственост само с едно докосване.

Може би това, че се сещаме къде живеем и колко би трябвало да значи страната ни за нас само веднъж годишно не е много правилно? Но дали смехът на десет годишно дете по време на химна на България не е показателен за това колко разпространен е патриотизмът