Есе върху "Жена" от Елисавета Багряна Болка...Тя разкъсва усещането за действителност, взривява миговете, рисуващи пътечката на твоето днес. Но е истинска, често единствен знак, че съществуваш...

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Ако знаехме какво ни очаква в бъдещето, ако имаше начин да погледнем, макар и като на филмова лента живота, който ни очаква, може би не бихме бързали да пораснем.

Основен текст в драмата е диалогът. Поясненията към него и препоръките към постановчика образуват един друг текстов компонент, който е второстепенен, но пък е с функции на метатекст ...

"Приятелството е като морски бисер! Трудно се намира, но лесно се губи!!! "

Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Човек показва добрина, когато го е грижа за другите. Какво ще ти коства да подадеш ръка на човек в нужда?

Къде се крие любовта в нас? Умеем ли да обгръщаме с нея своите близки?

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е света или всевиждащ.Същия този свят който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, същия този свят , който ни осигурява...

Това е за всички влюбени. За всички с несподелена любов.