Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....

Според поети, писатели и философи семейството е общество в миниатюр, а ако е здраво и сплотено, дава сигурност на цялото общество.

Всеки човек обича родния си дом и семйството. Всеки човек изпитва носталгия и копнеж по бащиното огнище и близките на сърцето си хора, когато е далеч от тях..

Истинското приятелство е едно от най-хубавите неща в живота. То се изгражда стъпка по стъпка. Когато имаме близък приятел до нас преживяваме по-лесно мъките, а радостите са по-сладки.

Когато човек се изправи пред сериозен проблем в семейството си, като да речем: слаб успех на детето, слаба мотивираност да напредва в развитието си и да успее в живота или пък, не дай Боже, лоша компания..

Всеки човек вярва в нещо или в някого.... Човек има огромни възможности, но често не може да ги осъзнае..

Още от малки момиченцата си мечтаят да срещнат принца на бял кон,който да ги сапси,а момченцата да срещнат невероятно красивата принцеса и да спечелят любовта й...

Винаги искат нещо повече или нещо различно....

Вървя по улиците на София и виждам безброй коли, скъпи магазини, изнервени граждани и всеки от тях, забързан и оплетен в своя малък свят. Никой не забелязва нищо около себе си. Повечето са като слепи за околния свят....

Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот....