Може да се каже че цивилизацията представлява материалните и духовните придобивки на едно общество, народ и държава.

В поемата си "Илиада", древногръцкия поет Омир създава цяла плеяда от образи, които въплащават идеала за човека и героя в древността. Героите в творбата са рожби на своето време.

Това е трагичният вопъл на един самотник, чийто идеен свят е останал неразбран. Свят на рухнали мечти и изгубени блянове.Няма по-мъчително усещане за един млад човек от чувството за духовна самота.

Свободни ли са народите днес? Има ли равенство между различните социални групи? Повечето от нас си задават тези значими въпроси, чиито отговори са решаващи за нашето съществуване.

Красотата е нещо, изискващо се от всеки човек. В разказа „Дамата с ренгеновите очи” Светослав Минков, разкривайки материалното и фалша, показва на читателя как суетата, кокетността и желанието за красота и богатство могат да заслепят даден човек.

От ранните творби на Любен Каравелов, най-задълбочена и увлекателна е повестта “Българи от старо време”.

Съществува ли доброто и дали наистина е толкова трудно за определяне, колкото се предполага?

Човекът е най-висшето творение на природата, поне до този момент и поне в неговите представи. Да си човек не е лесно.

Какво всъщност означава съвършенството?Хармония между душата и разума?Хармония на човека с природата с и останалите около него?Или уникални знания,които човек притежава и който биха направили умът му напълно съвършен?А може би всичко това заедно?

Писала съм това есе преди 2 години за една приятелка,която учеше в университет и много и трябваше.Надявам се да Ви хареса :)