обсъден е проблема за навлизането на чуждиците в българският език

Една метафора, дошла от незнайното далечно минало, извървяла дълъг път до обобщената истина ....

Човешкият живот е едно непрестанно движение — разумно, красиво; продуктивно, целенасочено, безумно, безсмислено, разрушително, лекомислено, страшно...

Раждаш се от зелената морава, мъничко същество, захранено с плътта и кръвта на Майката, създадено от срещата, докосването, обединяването на малките частици на две същества ...

Трудът краен човека, а мързелът го грози ... Древна мъдрост, която идва от векове и живее и ще живее във вековете... Защо??!

В гората не се страхувай от срещата си със звяр, а от "човек", който не се е допрял и не е поставил у себе си поне частица от магията на поезията!...

Човек идва на тоя свят като вятъра в гората - желан, мечтан, носещ безумна радост, очакван смисъл, бъдеще!...

Политици; икономисти, политолози, историци и какви ли още не пишат статии, призиви, обръщения, статистика за това време, изпълнено с толкова изпитания, реформи, новости, надежди, очаквания и все така!...

Остър език - груб език - злобен език - добронамерен, нежен, топъл, мазен, точен, лъжовен и какъв ли още не?!!!...

Свободата е най-безценният дар в живота. Свободата на духа, на тялото, на мечтите, надеждите и вярата ...