Говорим за европееца ,срещаме се с него ,но дали можем да бъдем като него ,да усвоим маниерите му ,начина му на живот , културата?...Това е въпрос с много неизвестни …За всички обаче едно е ясно –европейци сме по географски координати.

Есе върху повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови".

Дамата с рентгеновите очи. Какво ли би означавало да имаш рентгенови очи? Как би изглеждал света, когато можеш да го видиш от друга светлина?...

Свободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието.

Концептуално ядро в лириката на поета работник е вярата. Тя е основната екзистенциална категория и свръхценност в нравствената система на Вапцаровия лирически човек.

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.

Обгърнат от чужд за душата свят, живеещ в поквара, фалш, суета, нашият съвременник "потъва" в работата и ежедневните ангажименти, които нагло изсмукват цялото му време...

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Напоследък българинът често борави с иронията. Понякога се чудя дали тази черта – да умее да се присмива, не му е вродена.

Повечето от нас са празни. Не вярваме в себе си, не вярваме в мечтите си, не вярваме на другите, не вярваме на Бог... не вярваме в нищо! Просто съществуваме, а Дон Кихот живее. Той прави това, което сърцето му подсказва. Ние се лъжем взаимно...