Човек без дом е като дърво без корени. Домът и семейството са най-важната опора за един човек

Образът на дон кихот се е превърнал в символ на идеализъм,човеколюбие и борба за сраведливост. Той е въплъщение на вечния мечтател борещ се срещу злото и несправедливостта...

Есе за Дон Кихот в днешно време. Помага при затруднения с Дон Кихотовите мисли.

„Горко на този, който понякога не заприличва на Дон Кихот и който понякога не взема вятърните мелници за великани. Великият Дон Кихот омагьоса сам себе си. Той не е глупак. Глупаци са тези, които не виждат пред себе си нищо красиво и нищо велико.”...

В есето се разказва за приключението на Дон Кихот.

Дон Кихот пречупва света през призмата на безграничното си въображение.Той живее в свой,собствен измислен свят,където е рицар,преплита фантазията си с реалността и това го прави да изглежда безразсъден,дори луд.Да той изглежда...

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Литературата отразява действителността, но много често нейните герои стават част от живота на хората, заживяват вечен живот. Стават образи – символи. Такъв е и Дон Кихот – знаменитият идамо, превърнал се в символ на вечния стремеж на мъдрите да направят..

При едно по-задълбочено вглеждане зад налудничавите пориви към рицарството на Дон Кихот и размислите на Хамлет, ще видим два образа, сходни и различни едновременно. С какво са сходни?...

Тогава ни се струва, че живеем в един несправедлив свят, изпълнен с жестокост, злоупотреби, болка и унижение. В такъв момент човек се чувства нищожен и безсилен да се справи с всички несгоди и пороци на обществото.