В зависимост от нагласата към света и начина, по който даден човек се отличава от останалите, да си различен може да бъде, както в някои случаи хубаво, така и в други - наистина лошо.

Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало.

Минава ли времето през нас? Какви са нашите престъпления? А заслужаваме ли наказанията си? Ето, на редица такива въпроси ни дава отговор уникалната творба "Престъпление и наказание" на Големият Фьодор Достоевски.

Живеем във време, когато всекидневието ни постепенно се настанява промяната, изграждат се много нови неща.

Избрах тази тема за есе,защото тя ме провокира да разбера сама за себе си какво мисля за приятелството,вроговете и интересите.

Триумфално шестват по света злобата и завистта, лицемерието,наглостта, гордостта и грозната лъжа.

Любовта - едно прекрасно чувство, една неописуема емоция, която всеки от нас рано или късно изпитва в живота си. Тя те окрилява, кара те да видиш света с нови очи, дава смисъл на твоето съществуване. Любовта е навсякъде и във всичко, любовта движи света.

Всички ние познаваме драмата на блудния син. Познаваме онази така отдалечена от Бога страна на духовен мрак ....

Писала съм това есе преди 2 години за една приятелка,която учеше в университет и много и трябваше.Надявам се да Ви хареса :)

Това е трагичният вопъл на един самотник, чийто идеен свят е останал неразбран. Свят на рухнали мечти и изгубени блянове.Няма по-мъчително усещане за един млад човек от чувството за духовна самота.