Отдавна полунощ минава. Опустял е и градът. Тихи са улиците, върху които отекват хиляди човешки съдби. Замислям се за него, живота. Чудна плетеница е той, непрестанна борба и вечен стремеж. Мисля си за любовта....

Кой е моят град?Бих го оприличил като архитектурна и културна столица не само на България,но и на цяла Европа..

Какво разбираме само под една дума "любов" ? Някакво чувство може би? А какво е предизвикало това чувство? ....

Всички ние се мъчим да разберем живота си... Истината е, че не успяваме, но това не ни кара да спрем и да се откажем....

Всеки може да се промени, по един или друг начин. Може да промениш външния си вид, настроението си и редица други неща от нашето ежедневие....

Моето време си има машини – само че колкото по съвършени стават те, толкова по-несъвършени изглеждаме ние....

"Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие", РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН.

Всеки ден е много интересен, дълъг,но с доста преживявания и всеки ден трупаш опит, печелиш или губиш, защитаваш, превземаш, вървиш напред или отстъпваш назад. Всеки ден осъзнаваш колко още не ти достига, колко още много неща не можеш да направиш..

Ако сме щастливи и въпреки това усещаме някаква празнота и в усмивката ни успява да се промъкне тъга, то може би ни липсва любов. Любовта е като почивка след дълъг път..

Есе за мечтите на хората... и тяхното действие в живота на хората..