Има само една истинска ценност – това е връзката на човек с човека. И това е така, защото хората се нуждаят и винаги са се нуждаели един от друг.

Есе върху "Извора на белоногата". В есето трябва да се сравнят цитатите "Хубаво всичко на село, охолно, аго, на воля" и "На Стамбул да те заведа да видиш де е хубаво, да познаеш що е охолно"...

Далече,далече...във времето ,наречено национално пробуждане,един човек се заема с нелеката задача да събуди българите от техния"мъртвешки сън",като им разкрие историята за тяхното сътворение....

Още от дълбока древност човечеството се е научило да се справя с всяка една ситуация. Духовността играе водеща роля в това, защото чрез нея човекът вярва в себе си и своите възможности...

Кое остава в паметта ни? Кое избледнява и изчезва напълно? Едва ли има българин, който при споменаването на Паисий и "История славянобългарска", да не си спомни неговите думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин..

Една малка книжка, един неизвестен човек приел монашеското име Паисий Хилендарски, една картина на Иван Мърквичка и стиховете на Вазов за непознат и бледен монах, пишещ пред жумяща лампа. Достатъчно ли е това за днешния българин, за да твърди, че...

Мое мило родно училище Няма време!Почти се свърши...моето "приключение" с теб, Училище. Изминаха цели 12 години! ...

Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.

Човек в своето обкръжение има 1 - 3 – 5 - 10 – 15 човека, които стоят по-близо или по-далеч от душата му. Докосват се отчасти до същността му, изпълват с радост дните му, преживяват с него радости ...

"Естествено, че не ям шкембе чорба, това е толкова селяшко!" За модерния, поевропейчен българин, всички по-стари български обичаи попадат под определението "селяшко" или "байганювско".