Патриархът на българската литература Иван Вазов написва цикъла "Епопея на забравените" след Освобождението на България, разочарован от следосвобожденската действителност....

Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало.

Срещнали се на "кораба на мечтите", преживели най-великото блаженство, докоснали се до звездите, в само един безкраен миг всичко свършва жестоко, невъзвратимо...

Аз съм един от малкото щастливци, отгледан и възпитан, от такава личност. Моят баща е пример за човешкия прогрес.

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

Колкото и тъжен, мрачен и зловещ да е светът, болката винаги може да бъде смекчена от любовта между хората.Обич има в детската усмивка, във благата дума, във бащината ласка, в майчината милувка.

...Любовта няма граници,тя не подбира.Кара човека да върши понякога забавни глупости...

Млад човек, който се обръща към наркотиците като начин за избягване от нормалната тревога и депресия, може да изгради модел на поведение, с който трудно би могъл да се раздели в бъдеще.

Есе за поетичните стилове в литературата

есето съдържа много важни фактори за рекламата ...