Разискването на научния статус на социологията в този текст1 е до голяма степен безсмислено. Малко учени в днешно време биха оспорили, че светът на културата има различни характеристики от природния свят.

В условията на функционираща демокрация медиите и поли- тиката са в напрегнати отношения. Те имат различни задачи, но все пак са симбиозно свързани.

Диференциацията на знанието ни за социалния свят като: 1) модел за компетентност и 2) културна даденост, може да се подведе под схемата на У. Джеймс за т.нар. познаване отблизо (knowledge of acquaintance) и знаене на известното (knowledge about).

Похвалното желание да видим нещата лично и отблизо понякога ни кара да търсим обяснителните принципи на наблюдаваните реалности там, където ги няма (във всеки случай не всички), т. е. да подменим самото наблюдение.

Въпреки че през годините се появяват изследвания не само на колосите на Българското възраждане, но и за дейците от „втория ешалон“1, остават неизследвани моменти от характеро- логията на Българската възрожденска поема.

Комплекс от мотиви стои в основата на дискусията върху социалната диференциация и социалните конфлик- ти в днешна България.

Система за националните сметки и макроикономическите статистически изследвания

250 години от създаването на знаменитото съчинение на св. о. ,,Паисий Хилендарски" ,,История славянобългарская' ще честваме след две години.

Качественият подход печели все по-голяма популярност поради адекватността си на съвременните социални процеси. Той предоставя прецизен инструментариум, чрез който могат да бъдат откроени фини детайли при изследването на многопластови социални взаимодей

Днес, в условията на информационното общество, училищните организации са изправени пред редица предизвикателства, продиктувани от процесите на «модернизация», «информатизация» и «виртуализация», процеси които през последното десетилетие напълно промениха