Отделните тоководещи части на електрическите апарати се намират в различно положение. През тях, при определени условия, протичат големи токове, които определят и големи електродинамични сили.

Отделните тоководещи части на електрическите апарати се намират в различно положение. През тях, при определени условия, протичат големи токове, които определят и големи електродинамични сили.

Магнитната система е ненаситена и зависимостта Ψ=ƒ(I) (за ефективни стойности) е показана на фиг.1. При изменение положението на котвата Ψ=const.

Участък 0-1 характеризира магнитното състояние при отворена котва на електромагнита (въздушна междина δН). Отначало котвата е неподвижна. При ток I1 започва нейното движение. До този момент магнитната енергия е W0-1 и съответства на площта 0-1-Ψ

Магнитни или електромагнитни механизми (ЕМ) се наричат апаратите или част от апаратите, които преобразуват електромагнитната енергия в механическа.

Тъй като магнитните полета на магнит и ток по кръгов проводник са еднакви, Ампер приема, че в молекулите на веществата има кръгови токове – елементарни токове, равностойни на малки магнитчета.

Докато в случаите на магнитни вериги за постоянен ток, токът в намотката не изменя големината си ( ), а потокосцеплението зависи от съпротивлението на МВ, то при МВ за променлив ток потокосцеплението се определя от захранващото напрежение, а т

Токът във възбудителната намотка се определя главно от индуктивното съпротивление , като (GПП e приведената проводимост по потокосцепление за всички потоци, които се вплитат в намотката);

Магнитните системи обикновено се проектират така, че при затворена котва магнитното им състояние да бъде наситено.

В двете конфигурации b=const; a>а1. Това определя и разлики в разпределението на магнитните потоци.