Атанас Далчев заявява своето присъствие в националната ни литература през 20-те години на миналия век - време на модернистични търсения, изразяващи се в дистанцирането от символизма и завръщането на словото към изначалната му сетивност и първичност...

В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции. Законът на рода и закона на сърцето не се спазват едновременно, а взаимно се противопоставят.

Хуманизмът – тази основна черта на Йовковото творчество намира различна изява в различните му произведения.

Безспорно, приносът на Гео Милев в развитието на българската литература е голям. Поетът модернист обогатява реалистичния подход в пресъздаването на революционно променящия се свят, поставя акцент върху предметното начало и прониква в пластовете...

"Дервишово семе", "Преди да се родя ", "Скрити Вопли", "Потомка" и т.н.

В повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" взаимната обвързаност на човешката съдба времето е представена чрез драматичните преживявания на героите...