Творчеството на Пенчо Славейков е изключително разнообразно и многопосочно в тематично и жанрово отношение.

Трагизмът в поезията на Яворов - интерпретативно съчинение..

Образът на Ирина почти единодушно се възприема от критици и читатели като модел за „жертва“, докато Борис Морев играе ролята на „насилника“, готов на всичко, за да постигне своята цел.

IV фейлетон има структура, която се различава от структурата на останалите три фейлетона. Това вероятно е знак, че с него Алеко започва нова тенденция, но за съжаление фейлетонът е написан малко преди той да бъде убит и тази тенденция остава в зародиш..

Първият фейлетон на Алеко се ражда като непосредствена журналистическа реакция на политическо събитие.

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Също като Елин Пелин и Йовков свързва изцяло литературната си дейност със съдбата на българското село, предимно в Добруджа.

Стихът на Сиирненски е динамичен и образен. Той съдържа "свещенят гняв"- извор на бунтовната стихия.Натрупаният гняв и социалната обида са основа на протеста и в стихотворението "Ний"..

"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.

Романите на Димитър Димов поставят универсалните философски проблеми за смисъла и стойността на човешкото съществуване, за ценностите в него, за пътуването на идеала и постигането на мечтите...