Творчеството на Хайтов увлича читателите не само с красотата на словото, но и с общочовешките проблеми, които разглежда.

Социалното страдание,гладът и безпаричието са важен обществен проблем. В българската художествена литература темата за изтляването,физическата смърт, нравствената деградация в един деструктивен свят е често поставяна.

В поемата "Тавански спомен" Валери Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща, случки и преживявания, концентриращи във същността си етичните максими, живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.

В този опит за анализ в резюме се опитвам да покажа образа на чужденеца според Димитър Димов и обикновения читател.

Едно от най-големите постижения не съвременната българска литература –"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните годи-ни на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн

Около голямата тема за любовта гравитират посланията на повечето от поетическите текстове на Багряна. Обичта в тях е интерпретирана като същност и смисъл на живота. Тя е изначална и неотменна съдба на жената.

Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си. Те са начин последният да се преозначи като космос

Мислейки върху романа "Тютюн", откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина.

Повеста "Крадеца на праскови" от Емилян Станев описва едни красиви взаимоотношения по време на войни и жестокост. А именно магията на невъзможната любов между мъж и жена.

В масовото читателско съзнание Христо Смирненски живее най-вече като поет на гнева на обезправените, като възторжен изразител на революционния порив по Справедливост.