Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота- истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.

Eдва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия "Бай Ганьо".

Литературно-интерпретативно съчинение върху разказа "По жицата" на Йордан Йовков.

Литературноинтерпретативно съчинение за изпитанията пред универсалните човешки ценности във време на война.

Цикълът "Зимни вечери" представя големия град през очите на бедния и изстрадалия, чиито братя също са изпаднали в мизерията и градът не е толкова щастливо място за тях.

Творчеството на Далчев е образец на тъй наречената "предметна поезия", която сменя поетиката на символизма в българската литература. В нея най-често предметната образност е съчетана със силни мисловни и емоционални енергии...

Творбата е наречена песен,защото е наситена с много скрити и явни противоречия и едно от тях откриваме в самото заглавие и освен това е едновременно е част от художествената структура на творбата.

Поезията на Николай Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

"Зимни вечери" е не само творчески връх в лириката на Смирненски, в него вируозът на мерената реч достига завидно единство между мисъл и чувство,изобразителност и изразителност...