Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката

Елегията “Майце си” носи белезите на съкровената изповед пред най-близкия човек на героя.

Авторът на книгата „Бай Ганьо” остава в историята на българската литература най-вече със сборника от хумористични разкази за „невероятните приключения на един съвременен българин”.

С характерно риторично настъпление текстът превръща “злодея злосторен” в Човек, достоен за похвала от самите звезди.

Поезията на Елисавета Багряна представя една нов аза началото на 20 век нагласа, която е свързана с преодоляването на типичните за символизма затвореност, самота, отчуждение, с разкрепостяване на човешката личност и отваряне на нови хоризонти пред нея.

Едно от най-значимите произведения за древността е омировата „Илиада”. Изкусно обхванатият в нея богат и значителен жизнен материал представлява блестящо художествено единство, което пази своята сила и днес. „Илиада” утвърждава земната действител

Факт е, че тя е пример за истинското лице на войната и трагизма й, за сблъсъка между двама достойни елински герои - Ахил и Хектор, жадни за слава и безсмъртие.

Светът в робството и свободата в поемата "На прощаване".

Пенчо Славейков за пръв път у нас той създава малката лирическа песен - форма, която довежда до съвършенство. Това личи най-вече от стихосбирката му "Сън за щастие". Тази книга съдържа кратки лирически произведения изповеди, отразяващи житейския

Основна тема в поезията на Ботев е националноосвободителната борба и нейните герои. Родината и свободата се превръщат в идеен център на неговото творчество. Причината за това се крие в епохата, в която се ражда поетът...