Разколебани са стойностите на хуманността в края на XVI век в ренесансова Анелия. Трагизмът на времето намира своето художествено отражение в Шекспировата трагедия „Хамлет”.
Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека. Благодарение на силната си чиста вяра в Бога, той с лекота усвоява всяко учение.
В стихотворението „Потомка” Е.Багряна защитава правото на жената да бъде по свободна,по силна и обичана,отрежда ново място на жената-отвъд ограниченията на бита.
Ренесансовата идея за човека, интерпре¬тирана от Данте Алигиери като в “Ад” , така и в „Божествена комедия", намира ново художествено отражение в творчеството на Джовани Бокачо.
Прочутата творба ”Хамлет” на английския драматург Уилям Шекспир съчетава външната интрига с дълбоката вътрешна илюзия – духовната драма на хуманиста, който с отчаяние приема истината за неосъществимостта на своите идеали.