Елегията “Майце си” носи белезите на съкровената изповед пред най-близкия човек на героя.

Авторът на книгата „Бай Ганьо” остава в историята на българската литература най-вече със сборника от хумористични разкази за „невероятните приключения на един съвременен българин”.

Безсмъртните образи на Дон Кихот и Хамлет са вълнували мислещите хора от различни времена и народи.

В началните стихове на „Към брата си” Ботев сякаш продължава монолога от „Майце си”.

Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.

Eдна от най-дискутираните драми от творчеството на Шекспир,а вероятно и в цялата световна литература, е трагедията “Хамлет”.Образът на датския принц е загадъчна и емблематична фигура,която продължава да интригува обществото.

Образът на Гергана е въплъщение на българскитенационални добродетели. У героинята традиционните и възрожденски качества на народа ни се преплитат в тепоклатимо и хармонично единство.

Сборникът „Старопланински легенди” поставя характерната за десетилетието след Първата световна война тема за противоречивата нравствено-психологическа същност на родното.

Поемата „Cis moll” е средоточие на етично-философски и естетически проблеми, които са възлови за поезията на Пенчо Славейков...

Епохата на Просвещението през ХVІІІ вес в Англия е време на променящо се обществено съзнание.