Най-известна и обичана творба на Емилиян Станев е “Крадецът на праскови”. Тази
повест е емблематична за творчеството на писателя. “Крадецът на праскови” е творба
за нравствения избор на човека във време на война.
Тартюф се е превърнал в синоним на лицемерието. В петте действия на пиесата той е неизменно един и същ. Никога не сва-ля маската на лицемерието. Дори и в най-драматичния момент, когато проявява претенции за собственост в дома на Оргон, той не се променя.
Една от постоянните теми в творчеството на вазов е темата за достойнството на българския народ.Достойнство сахранено въпреки онижението ,порогаването на чове6ката чест по време на робството.
В разказа “Една българка” Иван Вазов въвежда обикновения човек в един възвишен и морално чист свят- света на баба Илийца. Гордата челопеченка излъчва несломима духовна сила.
Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света.Ренесансът не обръща толкова много внимание на църквата.
Един от най–бележитите поети в българското творчество е Христо Ботев. Този велик титан въплъщава в своя образ величие и безсмъртие, които се събират в неделимо единство в неговата личност.
ЛИС на произведението: Прозорец на Атанас Далчев. Непобедимостта на реалното в “Прозорец” на Далчев Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта.