Най-значителното произведение на Сервантес е "Дон Кихот". То заема първо място в литературата на испанския ренесанс, защото най-дълбоко и с изключителна художественост е отразил духа и смисъла на своето време...

Сервантес създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицар и негов оръженосец, за да осмее рицарството, изживяло времето си и да спре лавината от рицарски романи, заливаща цяла Испания...

Малко са творците в световната литература, които се превръщат в класици след дълги начални години на провали и неуспехи при опита им да създадат добро художествено произведение...

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон "Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plume" ("Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с

Сблъсъкът между идеалите и мечтите на Дон Кихот и реалността в Испания е една трагична и едновременно с това комична гледка.

Комедията "Тартюф" на Жан-Батист Поклен – Молиер е остра сатира срещу лицемерието на Божиите служители и срещу глупостта на догматиците. Лицемерието като нравствено зло става основен художествен проблем. То е мотив, който конфронтира героите...

Хамлет и хуманист в ренесансовия смисъл на думата, утвърден по времето на Шекспир от няколко поколения творци и мислители.

Комедията "Тартюф" на Молиер е шедьовър, който е запечатал не само умовете на своето съвремие, а нещо значително повече-същностните черти на човешката природа. Комедията изобричава лицемерието, което някои хора прикриват зад благовидната маска.

В романа "Дох Кихот" Мигел де Сервантес разкрива и описва великите подвизи на своя герой, идалгото Алонсо Кихана. Дон Кихот е петдесет годишен старец със завидно здраве и силна страст към четенето на рицарски романи...