Неслучайно Иван Вазов е наречен патриарх на българската литература. Неговото творчество обхваща всички литературни жанрове.

Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои.

Трудно е да се определи докъде се простира безумието на рацаря и къде,кога и как виждаме добрия, човешкия, мъдрия Алонсо такъв, какъвто е бил преди да му дойде фантастичната идея да възвеличи името си с легендарни подвизи, защото и в безумието си...

Още със заглавието на повестта, Любен Каравелов ни дава ярка представа за един от главните герои - Никола. Неговите родители Нено и Неновица са безгрижни и безотговорни...

Пети век преди новата ера, под небето на Тива ,на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл "Антигона".

В повестта "Маминото детенце", възрожденският писател Любен Каравелов разкрива живота на българските чорбаджии в края на XIX век - от двигател за обществото, тази класа се превръща в спирачка за духовното му и културно развитие.

Началото на евангелсия текст от Йоан възвещава свещена за християните истина, разкриваща неделимото единство между християните и Бога. Евангелието от Йоан възниква в средата на кножовници, запознати с учението за лотоса (грц.- дума, мисъл, закон, разум)..

Съчинение-разсъждение върху трети епизод на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Бездуховността на Нено и Неновица води до тяхната пълна разруха.......

В произведението Иван Вазов разкрива житейските позиции на своите герои. Като че ли в два свята, коренно различни един от друг,живеят българите.