Повестта "Немили-недраги" е една от българските светини, защото Вазов, пресъздавайки живота на своите герои-хъшовете, разкрива най-светлото и най- достойното в българския национален характер от това време...

Още в лирическото въведение, авторът използва "разказ в разказа" и така нарушава установената народно-песенна традиция...

В повестта "Маминото детенце" възрожденският писател Любен Каравелов показва на читателите какви уроци са дали Нено и Неновица на сина си, как са му предали своите ценности, обноски, отношението си към останалите хора и към труда.

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения. Едно от тях е вълнуващия му разказ "Една българка".В него писателят прославя подвига на една обикновена жена от народа.

Лирическата поема "Песен за човека" е едно от най-известните произведения на Никола Вапцаров. Проблемът, който тя поставя за това какъв е съвременният човек, продължава да ни вълнува, а това прави творбата актуална и днес.

Йордан Йовков е разказвач-мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието.

Творчеството на Гео Милев е свърано най-вече с естетиката на експресионизма. Това литературно направление е част от модерното изкуство, от авангарда на 20-те години на ХХ век, което напълно отрича обичайното и всичко останало, познато като класическо...

Творецът утвърждава, че животът е наистина живот, когато преминава в радост от ползотворния труд, от красотата в природата и в човешките отношения.

Доброто се определя много трудно. Доброто за един не винаги е добро за друг. Да си добър означава да си справедлив, честен, коректен в отношенията си с околните, отговорен за думите и действията си..

В лириката си Атанас Далчев представя потискащото, монотонно, лишено от емоционален заряд битие, което маргинализира и ограничава модерния човек...