„Че то не е град като град – отишло, че се не видяло! Вървиш пет, вървиш десет километра по едно направление и няма край... Целият град като че е една грамадна вечно движеща се и вечно димяща фабрика.”

Йордан Йовков е един от големите български писатели-изключителен майстор на краткия разказ.Той е емоционален, проникновен, изпълнен с разбиране и съчувствие към болката, радостта и тежненията на хората.Ярко доказателство за това е неговият разказ...

Гъста мъгла е паднала през онази есен във Ветрен.Влажно и студено е,кал до колене.По разкаляната улица се движат файтони,волски коли,добитък.Цари глъчка,шум,върволяк...

Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади.Един път беше останал без средства и изложен на глад.За пръв път,оставил бащиния си дом,той почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена той яде у Странджата,както и Хаджият...

В най високата част на града била издигната статуята на щастливия принц, която всички харесвали и кмета на града, и неговите съветници, и обикновените хора, дори и децата.

В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули.

Когато стигнах дома и отседнах магарето, от вълнение то няма сили да влензе в къщи. Краката и ръцете му треперят, а лицето ми трябва да е по-бледо от игликата, която носи.

Елин Пелин тогава е на дванайсет години. Тогава той имал службата да пасе овце в планината. Щом легне край тлеещия огън той има чувството, че заспива в скута на самодива.

Трансформиращ преразказ на Една българка от името на баба Илийца (върху третата част).

Виновни бяха телефоните. Но така или иначе той се запозна с Ваня. Сладък глас и остър език. Звънеше на Дейн и след една (поредната) грешка попадна на непознато момиче. Тя му каза вежливо, че е сбъркал последната цифра …и той благодари на Бога, че ремонти