Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.”Ботев падна”,беше казал някой и всички се изпокриха из домовете си.Но жените,нехаейки или незнаейки бяха тръгна към нивите...
Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано....
Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха
насваляни, тъй си стояха разхвърляни...
Беше 20 февруари.Студените зимни ветрове духаха безжалостно. Дебел пласт лед покриваше величествения Дунав. Вместо параходите и лодките, които кръстосваха по реката,сега пътници безстрашливо преминаваха през вкаменените и и безчувствени гърди....