Един човек отишъл към Енювото кафене, а Еню седял сам пред кафенето си и го гледал. Не можал да го познае кой е от първия път. Човекът тръгнал, прави две-три крачки и се спрял.....
Всички познаваха Павле от Хисаря, обичаха го. Той срещаше гостите до южната врата на крепостния зид с весели смешки, с радостни поздравления и с подскачания. Той ги веселеше, както си знаеше и хората му даваха бакшиши....