Правосубектността обхваща качествата правоспособност, дееспособност и способност за носене на отговорност.

Материалноправните предпоставки за поставянето под запрещение са регламентирани в чл. 5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС).

Конституционният принцип, върху който се основа защитата на субективните права, е нормативно закрепен в чл. 56 от Конституцията на Република България.

Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е превод на латинското наименование “ jus cevile”.

Гражданското правоотношение е уредената от ГП връзка м/у гражданскоправните субекти. Тази правна връзка се изразява в взаимно права и задължения.

Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Чл. 1 ЗЛС съдържа нейните основни белези. Тази разпоредба гла¬си: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задълже

Юридическото лице се е наложило като правен субект наред с физическите лица и е придобило много широко разпространение поради съществените предим¬ства, които предлага.

Правото на собственост е абсолютно, защото собственикът на една вещ е защитен от посегателстват върху нея от страна на всички останали членове на обществото.

ЗЮЛНЦ съдържа правна уредба за два вида юридически лица, чиято дейност не е насочена към реализиране на доходи и които се създават доброволно от физически или юридически лица. Единият вид се наричат „сдружения" , а другият - „фонда¬ции".

Събирателното дружество е търговско дружество, прилагат се общите разпоредби за търговските дружества. Две или повече лица извършват по занятие търговски сделки не само под обща фирма, но и с общи средства, което е характерна черта на всички търговски дру