Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Чл. 1 ЗЛС съдържа нейните основни белези. Тази разпоредба гла¬си: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задълже

“С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.”

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.”

Обикновен банков влог - чл. 420 ТЗ: договор, с който банката се задължава да пази предадените й индивидуално определени вещи срещу възнаграждение.

Правото на собственост е едно от най-важните субективни права. То по всички правни системи е признато и защитено от държавата.

Тази изявена воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във ФС едно или няколко изявления, насочени към установяване, установяване или прекратяване на едно ПО.

Титулярите на правата могат да се сменят на различни основания. Те могат да се сменят по силата на з-на. Така напр. наследникът става титуляр на правата на починалия по силата на з-на.

Прихващане на насрещни дългове или компенсация е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкотo от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което дл. има към своя кредитор.

Изпълнението на едно задължение може да бъде обезпечено с една движима вещ, така че кр. да има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на вещта по предпочитание пред другите кр. на същия дл.

Продажбата е важен способ за осъществяване движението на материалните блага, за реализиране на стопанския оборот. Тя е една от най-разпространените сделки и е основно средство, възникнало още в древността за осъществяване на разменните отношения.