За съвременния човек понятието „група” е достатъчно привич-но. В исторически план, изключвайки факта, че от незапомнени времена хората образуват помежду си определени съдружия, думата „група” е възникнала сравнително късно.

Човек се ражда без каквато и да е култура. Той трябва да бъде трансформиран от своите родители, учители и други в културно и социално можещо животно.

Всяко поведение на човека се реализира в определени условия, с определена социална цел и при определени субективни възможности. Следователно то се регулира от съвкупност обективни и субективни фактори.

Концепцията за нагласите заема централна позиция в областта на социалната психология. Гордън Олпорт (1897-1967) я определя като "крайъгълен камък" на социалната психология.

Социалните психолози и други социални учени редовно предлагат обяснения за човешкото поведение. На по-неформално, не -научно ниво, хората предполагат за намеренията, мотивите и действията на другите, като се уповават на ежедневието.

Социалнопсихологичният поглед е направляван от теории и точни наблюдения на отношенията между индивида и групите в една определена социална среда.

Социалната психология се обособява като самостоятелна наука благодарение на възхода на философското познание през ХІХ в., но най-съществена предпоставка е интензивното развитие на две нови самостоятелни науки – психологията и социологията.

В сравнение с вече утвърдили се „беловласи” науки като математиката, физиката, историята, право социалната психология изживява своето детство (Джонев, 1996).

Растежът в областта се е осъществявал в три отчетливи области: социалното ударение, техническата страна и просто сложността на резултатите.

Пред проблема за лидерството и за неговото ясно и точно дефиниране стоят множество въпроси като: вродена характеристика ли е лидерството? Раждат ли се лидерите или се създават...