Неплатежоспособността е обективно фактическо стопанско състояние на невъзможност на един длъжник да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Презумпцията за неплатежоспособност /чл.608 ал.2 ТЗ/ - За да се открие производство по несъстоятелност, кредиторът трябва да докаже факта на неплатежоспособността.

Основанията – неплатежоспособност и свръхзадълженост са основания за откриване на производство срещу лицата, които са търговци.

Изясняването на понятията кредитори и маса на несъстоятелността са централни за правото на несъстоятелност. Средството за колективно удовлетворение на кредиторите е масата на несъстоятелността. Последната представлява цялото секвестируемо имущество на длъ

Стари и нови. Разграничителният критерий тук е моментът на възникване на вземането (а не неговият падеж), преди или след откриване на производството по несъстоятелност.

Кредиторите на несъстоятелността нямат право да преследват индивидуално длъжника, за да се удовлетворят.

Масата ще се формира едва след откриване на производството по несъстоятелност. След този момент ще действат мерките за защита на имуществото в масата, да не се намали в ущърб на кредиторите на длъжника.

При опасност от унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

Под органи на несъстоятелността следва да се разбира съдът и лицата, на които законът е предоставил компетентност във връзка с развитието на производството по несъстоятелност.

Макар несъстоятелността да е съдебно производство основните функции по него са възложени на синдика, а не на съда.