За първи път в българското МЧП се създава една обща норма, с която норма се посочва кое право е приложимото към формата на правните сделки (чл. 61 КМЧП):

Правосубектността се признава на всеки човек, където и да се намира и всеки човек може да бъде субект на частноправни отношения с международен елемент.

След като съдът установи съдържанието на чуждото право, той трябва да го приложи към частноправното отношение и да постанови решение.

При прилагане на чуждото право на първо място е квалификацията, установяване на международен елемент; кой е компетентния съд; кое право се прилага и по какъв ред се изпълняват чужд решения респективно нашето решение в чужбина.

След като квалифицира фактическата ситуация или отношението, съдът трябва да подведе така квалифицираното отношение под собствената си стълкновителна норма, която норма посочва кое право трябва да се приложи за уредбата на отношението.

При ратифицирането на конвенцията от българска страна е направена следната декларация: „България ще прилага Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, когато решенията са издадени на територията на една от договарящите държ

На най-високо място в йерархията на актовете, като източник на норми на европейското МЧП е ДФЕС (Договор за функциониране на ЕС).

Встъпителна лекция за международните организации. Пояснена е тяхната същност, като са изброени и техните елементи...

Това е специална процедура, предвидена в Регламент 861/2007 г., чиято цел е да облекчи достъпа до съд – улеснява съдебното производство по повод на искове с малък материален интерес при трансгранични граждански и търговски спорове и намалява разходите.

Признаване на чуждестранен акт се изразява в три момента: