Съществува пряка връзка между държавната политика в сферата на инвестициите и конкурентните позиции на икономиката.

Всяка инвестиционна дейност се осъществява посредством инвестиционните ресурси.

Инвестиционните носители, наричани още обекти на инвестиране, се делят на две основни групи - реални и финансови.

за да се получат ,, коректни " резултати, стойността на свгашните приходи и разходи трябва да се превърне в бъдеща или бъдещите приходи и разходи трябва да се преведът към настоящата ин стойност.

Вобема на очакваните парични потоци от инвестицията се включват нейната печалба, амортизационните отчисления и стойноста на евентуално продадени активи.

Инвестиционният риск се определя като несигурност, свързана с очякваната възвращаемост от направена инвестиция.

За венчърният инвеститиор потернциалният риск се изразява в потенциалната невъзвращаемост на вложените средства.

Степента на държавна намеса в инвестиционната сфера се определя от степента на развитие на пазарните отношения, икономическата конюнктура и характера на националните приоритети.

Инвестиционният процес е съвкупност от последователни фази обхващащи жизнения цикъл на проекта и отразяващи икономическите взаимоотношения между субектите при реализиране на инвестиционния проект.

Регресионният анализ е статистически метод за анализ и моделиране на връзки и зависимости между масови явления, представени на силни статистически скали.