Анализират се стихотворенията "На прощаване", "Борба", "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски".

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Мотивът за безсмъртието на героичния подвиг, концепцията за "смъртта като живот", както я определя големият критик д-р Кръстьо Кръстев, се налага като проблемно емоционално ядро на Ботевата поезия.

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения.

Доминиращ мотив в Ботевата поезия е нравствено изстраданата и героично отстояваната свобода. Визията за нея неизменно включва саможертвената смърт. И в последното си стихотворение поетът изгражда митология на смъртта на героя, отказвайки се от...

Разкрепостените стойности на българския дух през 60-те години на XIX век раждат ренесансовия смях на Вазов в повестта "Чичовци", който, пречистен от носталгичния спомен за отминалото време на повярвалите в чудото на близката свобода българи, отч

В експозицията на повестта "Немили-недраги" Иван Вазов създава ярка образна представа за бедния изгнанически живот на българските хъшове - герои-мъченици, живот, стоплен от спомена за юначното им минало, от желанието им за участие в борбата...

Стихотворението на Ботев "Моята молитва" е шокиращо признание на лирическия герой,че не признава Бога.В първата част на творбата той посочва жестокостта и несправедливостта на бога.Как от сакрално лице той се превръща в поредния враг...

В третата част на разказа "Една българка", Вазов противопоставя две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност и на човека, раздаващ се за другите, дори готов да се жертва за тях.