Стихотворението "Елегия" на Христо Ботев Поезията на Христо Ботев изгражда образа на един неспокоен, бунтовен, но самотен човек, който се стреми да обвърже историческата съдба на народа си с моралния избор на всеки отделен човек.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Л. Каравелов твори по време на Българското Възраждане, когато най-важно за обществото е Освобождението от робството. Но за да променят живота си, хората най-напред трябва да се вгледат в себе си, в домашния си свят и да пожелаят да се разделят с онези...

Анонимността съпътства човешкото общество от момента на неговото възникване..

Разказът "Една българка" е описание на случка, картина максимално близка до историческото реалното състояние и настроението на населението. В него се откроява тревожното състояние на смут и уплаха от ставащото.

Захари Стоянов написва първото по труда си мемоарно произведение в българската литература през 1884г.-’’Записки по българските въстания".Тази книга се появява в сложен период от българския обществен и културен живот...

Творчеството на Ботев носи в себе си духа на една велика епоха, революционните преживявания на една изключителна личност. В него се утвърждава, борбата за национално освобождение и жертвеност...

Стихотворението "В механата" остана някъде по средата между сто-процентовата Ботева класика ("Хаджи Димитър", "Обесването на Васил Левски", "Моята молитва", "На прощаване", "До моето първо либе",

В човешки план злото произлиза от несъвършената природа на индивида. Доброто и злото съществуват заедно като вечни начала, намиращи се в постоянна борба помежду си. Надмощие придобива ту едното, ту другото...

Като че ли най - силната, най - гневната си присъда над философията на търпението и примирението Ботев е формулирал с това убийствено и трагично - пророческо "чакаме и ний ред за свобода!"...