Времето като художествена категория в поезията на Иван Вазов е условие за творческо интерпретиране на националноисторическата съдба на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство. Те имат свой исторически финал...

Около творческата биография на това Ботево стихотворение се носи една легенда, която пък аргументира¬но се отрича от суровата историческа достоверност: Стоян Заимов твърди, че то е написано през 1870 г., когато авторът му и някой си Иванович пребивават...

В историко-генетичен аспект интертекстуалното пространство Левски се разполага в следната последователност...

Тема по литература. Разказва се за произведението "Дядо Йоцо гледа" от Иван Вазов. За един старец, който е сляп, но пак усеща със сърцето си свободата.

Чрез умелото смесване на логичното и абсурдното, съня и действителността, на желаното и реалното, авторът разкрива своето остро и иронично отношение към политиката на Великите сили към жалкото положение, до което са довели малките поробени народи.

Повестта "Немили-недраги" заема важно място в българската белетристика. От една страна, тя е продължение на прозата на Каравелов, Друмев и Блъсков. От друга - творбата е повлияна от фернския романтизъм...

В сурово сдържания стил на досегашния изказ няма нито едно по-меко, по-нежно - да не говорим за разнежващо - определение. И когато в шестата строфа то най-сетне се появява, мъжки овладяваната мъка и нежност се разлива в него с удвоена сила.

Чрез цикъла "Епопея на забравените", част от който е стихотворението "Опълченците на Шипка", Вазов увековечава подвига на възрожденските герои.

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Възраждането е един от най-важните периоди в развитието на българския народ и на българската литература.