Много са авторите в българската класика и съвременност, които творят и в стихове, и в проза, но обикновено решаваща роля за определението им има само единият литературен род...

"Изворът на Белоногата" е едно от тези български стихотворения, които са създадени през времето на българското възраждане, за да повдигнат духа на хората и да им докажат, че си струва да бъде съхранено българското. В това произведение е утвърден

Времето като художествена категория в поезията на Иван Вазов е условие за творческо интерпретиране на националноисторическата съдба на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство. Те имат свой исторически финал...

Още от самото начало авторът посочва тези "Сто и двайсет годин", които разделят "написването на "Царственика" от Паисия (1762) и написването на настоящето стихотворение (1882)".

Воден от разбирането, че литературно-историческият обзор следва да бъде синтез на сериозно предварително проучване (едно от предимствата на колективната история), Леков привлича като съавтори трима свои колеги.

Когато стане дума за Христо Ботев и за неговото значение в развитието на българската литература, се има предвид поезията му, като се забравя или само споменава, че е редактирал вестници и писал статии и фейлетони...

Иван Вазов написва поетичния цикъл "Епопея на забравените" няколко години след Освобождението, когато дистанцията на времето му позволява да преосмисли цяла една епоха от българската история - епохата на Възраждането...

В човешки план злото произлиза от несъвършената природа на индивида. Доброто и злото съществуват заедно като вечни начала, намиращи се в постоянна борба помежду си. Надмощие придобива ту едното, ту другото...

Христо Ботев тръгва по пътя на безсмъртието само с двадесетина стихотворения, но те са шедьоври, защото звучат общочовешки с идеите за борбата и за свободата като висша ценност и нравственост...

"Майце си" е първото стихотворение на Христо Ботев. Още тук е заложена една тенденция, която ще остане присъща на цялата му лирика – автобиографизъм. Той произтича от дълбоката преживяност на всичко, което този автор пише, от неразчленимостта на