За поета българският език е "свещен" именно защото е език на дедите, защото столетия е осъществявал приемствеността в народностното самосъзнание и в епохите на робство е поддържал живота на една неунищожима духовна сила.

Ботевата поезия, малка по обем, но емоционално силна и въздействаща, е богата на теми, които са актуални и днес.Това се темите за любовта, дълга и саможертвата.Те са застъпени в цялостното творчество на Ботев, но са най-силно изразени в стихотворенията...

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Образите изградени от Вазов в цикъла "Епопея на забравените" са романтично-величави, идеализирани. Акцентът е поставен върху тяхната духовна същност и това извосява тези образи до святост.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.

В човешки план злото произлиза от несъвършената природа на индивида. Доброто и злото съществуват заедно като вечни начала, намиращи се в постоянна борба помежду си. Надмощие придобива ту едното, ту другото...

Повестта "Чичовци" остава встрани от патетичната, героично-патриотична линия на изображение на недалечното историческо минало на предосвобожденската българска действителност...

Ботевата поезия озвучава онова трагично пространство в душата на българина, в което прискръбно проплаква наслоеното от вековете чувство за вина, за потискащата мъка и неизречената болка.

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Основните две понятия, очертаващи проблема са свобода и робство. Така съчетани, те оформят основната опозиция в Ботевия поетически свят...