Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.

Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие наличността, характеризиращо 20-те години на XX век.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.

"Тихият пролетен дъжд", "Светло утро", "Кръгозори надвесени".

В елегиите на Димчо Дебелянов индивидуалните, родовите и универсалните ценности се намират във взаимовръзка. Отправна точка е родовото чувство, изкушаващо лирическия говорител да предприеме пътуване към сакралното пространство на дома.

Реалистични и силно запомнящи се образи, чрез които изрича морална присъда над времето.

Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции...

В поезията на Димчо Дебелянов често се повтаря думата "блян". Тя изразява състояние на душата, в което тя (душата) се откъсва от съществуващата действителност, за да проникне в един по-съвършен и хармоничен свят, съществуващ само в мечтите на по

Гео Милев е представител на експресионистичното течение в литературата. Това ново изкуство е тържество на негативните категории в естетиката. Езикът носи разрушителната енергия на словото. Ключови фрази на това ново течение са: див, примитивен, груб.....

Никола Вапцаров е поет новатор, главно заради концепцията за човека, която той предлага в своя дискурс. Новаторският му стил изисква и ново стихосложение, което именно скъсява дистанцията между поета и читетеля и прави творбите му лесно достъпни за ...